02.09.2010
Руснаците, смеейки се, се разделят с миналото си
Преди шест години аудиторията на един от най-популярните в Русия спътникови ТВ оператори НТВ беше шокирана от необичайно зрелище. Заслужаваше си да натиснеш само едно копче на дистанционното, за да погледнеш през прозореца на една друга реалност. Тук дикторите със сурови лица тържествено съобщаваха за първенците в производството, за надпреварата във въоръжаването и загниващия капитализъм.
Лили Иванова и Бисер Киров изпълняваха своите звездни хитове, а Ала Пугачова прохождаше из московското метро, възклицавайки „Ах, Арлекино!”.
Милиони зрители се приковаха към екраните, за да видят новинарските и развлекателните програми на телевизията на СССР в 70-те и 80-те години.
Позабравено, но вълнуващо сърцето зрелище се настани в ефира на Русия благодарение на телевизионния канал „Ностальгия”. Под тази марка се събра и най-доброто, произведено от съветските телевизии в отминалата епоха на комунизма.
Постсъветското пространство се оказа толкова завладяно от горещата вълна на носталгията, че ТВ канала отдавна премина зад границите, гледат го и в повече от десет страни. През септември тази година се присъедини и България. Под успокояващото излъчване от синия екран щастливците от платените ТВ канали могат да си спомнят хитовете, които се изпълняваха в училище с китарите, вълнуващи съученичките с розови бузки. Те показват на децата си и филмите, заради които са избягали от час в училище и героите, които са имитирали по време на игрите си като деца, баталните схватките по дворовете на щастливото детство.
На родените в епохата на посткомунизма „Ностальгия” дава шанс да сменят времето и си поблъскат главите в епохата, когато Тодор Живков радостно приветстваше ръководителите на братските страни и разказваше за достиженията на народното стопанство.
Днес българските носталгично настроени зрители закусват със хитовете от „Фестивала Сан Ремо 78”, обядват с бодрите вести на програмата „Время”, която съобщава за преизпълнение на плана от следващата петилетка, прекарват дългите съботни вечери преглеждайки сериала „Четиримата танкисти и кучето” или се впускат в пляскания под звуците на «Хит-парада 89».
От опияняващо детство на застоя ще ви покрусят музикалните ТВ спектакли на седемдесетте с техните абстрактни декорации, бароковите финтифлюшки, меланхоличните мандолини и драматични куплети. Ако следите събитията на «Международна панорама» - обикаляте света по онова време: слушате известни бизнесмени по повод на реакционните инициатива на президента Картър, например или се срещате с вдовицата на чилийския президент Салвадор Алиенде.
Старите новини са много деликатно удоволствие на ТВ канал „Ностальгия”.
Може би именно в този момент е назряла потребността информацията да се оценява и като нещо безсмислено и безопасно, нещо неспособно да влияе на нашия живот. Изведнъж – новини и в същото време – те не ни касаят…
Разбира се, човек, който разбира що са това нови събития - вижда, как се превъзнася едно или друго политическо събитие, слуша пророчествата от времето на перестройката и сравнява с това: какво имаме сега.
В логото, което стана култово за ТВ канала присъства позната символика – буквите С и Т, които образуват сърп и чук, знак от съветските времена. Но идеологически подтекстове и апели към комунизма тук няма, а само обозначение на епохата, краят на която ограничава и периода на програмите, излъчвани от „Ностальгия”.
От екрана тече лека ирония към миналите времена, когато се отразяват възгледите на дисидентите – когато се гледа на това, какви ние бяхме и какви „игри” играхме.
Програмите на ТВ канала не разрешават да се забрави какво представляваха брежневските опиати, помагат ни Queen, Pink Floyd и прочие дългокоси, които тогава нямаха място в телевизора. «Ностальгия» показва миналото и го препарира с собствени програми.
Срещаме се с известни персони, в това число и с антисъветски знаменитости като Сева Новгородцев, които разказват историите си. И се стремят да отделят истината от лъжата.
Заинтересувани навлизаме в безгрижното носталгично пространство на Владимир АНАНИЧ – известен руски продуцент. За 20 години успешна дейност, той остави дълбока следа в ТВ бизнеса - той беше първият, който започна производството на ТВ рекламни продукти, първият, който създаде акционерна ТВ компания.
Първият продукт от това направление стана «Русский мир» - канал, предназначен за американската рускоезична аудитория. След успешното начало в 2004- та пусна «Ностальгия».
- Наричат Ви главен специалист по „нишевите” телевизии, какво точно означава тази дума?
- От пазарна ниша. Така наричаме ТВ канали, ориентирани към целева аудитория и запълнен с програми със строго подбрана тематики.
- Само и единствено – кабелни?
- Не. ”Нишевите” ТВ канали се разпространяват както е удобно – по кабел, спътник – ловят се със сателитни чинии или идват по оптично влакно. Например: просто ТВ киноканал, където показват филми за различни аудитории – деца, подрастващи и възрастни, могат да се нарекат тематични, а само детските филми образуват „нишев” ТВ канал.
- Името «Ностальгия» Вие ли измислихте?
- Да. Когато го съобщих на ръководството на «НТВ+», всички в един глас ми казаха, че просто «Ностальгия» не бива, трябва задължително да се уточни - за какво; а аз отговорих, че «за какво» се променя, а „ностальгия” остава… Ами, не бива просто така да седнем и си спомним, да кажем за първата любов, не върви. Събитията се помнят, но чувствата – не. Чувствата не се връщат. А когато изведнъж видиш по телевизора някакво старо предаване, което е вървяло, когато си се разделял – чувството изниква. И се появява носталгията.
- А откъде доставяте старите предавания?
- Съществува „Гостелерадиофонд”, но някои предавания по-добре се съхраняват в частни ръце. Взимаме и от личните архиви на създателите на програми или от маняци, които прехвърляли на VHS «Утренние почты» с помощта на първите магнетофони.
- Идвало ли Ви е на ум, че би било интересно да излъчвате в ефир в цялост програмата на Централната телевизия от едно време?
- Това е технически невъзможно. Повечето предавания не са съхранени за излъчване. Не всичко издържа проверката на времето.
- Ако тази носталгия е по съветската телевизия, какво правят там The Beatles и The Rolling Stones?
- Аз, изобщо, направих ТВ канал за себе си. Цял живот съм мечтал за гледам изпълненията на The Doors, Beach Boys, Pink Floyd.
- Нима не сте се нагледали за всички тези години?
- Когато бях млад, не ни ги показваха. А после, когато започнаха, стана пошла работа.
- Как ще се развива нашата телевизия в бъдеще ?
- След 2-3 години забравяме за ефирната ТВ. Във всеки дом ще има приставка с възможност за 100 ТВ канала. Сега се решава въпроса колко ще бъдат социалните канали - 12 или 4. И за тях ще се плаща, но дотациите ще са малко. Ще се промени принципа на гледане на ТВ – вече всеки щраква непрекъснато върху ТВ каналите без да се съобразява с програмите.Гледането се превръща в лично дело. Но не вертикално, както сега – в 10 часа – новини, 20 часа – кино, в 00 часа – еротика. А хоризонтално – щракаш на новини, отделно на кино и т.н. Искаш ли да си носталгично настроен – „Ностальгия”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар