петък, 25 март 2011 г.

Седмият хълм

В Пловдив започва инициатива по литературното преобразяване на малкия площад до Джумая джамия. Градинката ще бъде настлана в концентрични кръгове с каменни павета. Между тях, с радиално подредени чугунени букви с големината и формата на паве, ще бъдат изписани имената на български писатели, а под тях, с - чугунени слитъци – създадени в Пловдив техни значими за българската култура творби. Подредбата започва от центъра на композицията и следва хронологически порядък. На трите входни алеи ще бъдат поставени откъси от Иван Вазов, Захарий Стоянов и Константин Величков, а пред всяка пейка ще бъдат вбити откъси от знакови произведения, писани в града. Проектът предвижда осигуряването на подходящо осветление, а в по-късен етап – и бордюри с поезия от съвременни пловдивски автори, информационен павилион и пр.

“Седмият хълм”, хълм на изящното слово, чието изграждане получи значима обществена подкрепа и вече е официално разрешено от пловдивските власти, се намира на средищното място между Римския стадион, подстъпите към Стария град и Джумая джамия. Авторът на проекта, художникът Атанас Хранов, предвижда отбелязването, освен на споменатите трима класици, и на делото на Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Драган Манчов, Иван Богоров, Петко и Пенчо Славейкови, Димчо Дебелянов, Цанко Церковски, Димитър и Антон Страшимирови, Николай Лилиев, Николай Райнов, Владимир Полянов, Димитър Димов, Генчо Стоев, Иван Николов, Добромир Тонев, Веселин Сариев...

image

Памет за Добромир Тонев (1)

Светла Караянева

Спонтанното, разнолико присъствие, препълнило 10-та аудитория на ПУ, със сигурност подрива скептицизма в настоящето и бъдещето на поезията. И четящи, и пишещи /в т.ч. и чукчи/, чувстваха свежия пролетен полъх през алуминиевата дограма на модернизираната "митична" зала. И прозвуча словото на вече митичния Добри, същинска класика в контекста на нескончаемите експерименти с търпеливата муза. Един възможен отговор на въпроса КОЯ поезия остава... Тази, която запаметяваш при четене, мерената реч, съчетала форма и съдържание, мисъл и образ,чувство и чувственост. Дело на талантлив, честен и ангажиран творец, търсещ съвършенството. Звучи банално, както всички истини. И все пак, препрочитайки Добромир в многогласието на почитатели и почитателки, за пореден път разбирам каква добра литературна провинция е Пловдив, и колко е добре, че в неподвижния въздух под тепетата живеят непреходно и ненатрапчиво добри поети, далече от столичния блясък на преекспонираните кристали Сваровски.
Добри, ако работи "Небесната кръчма", сигурно ти е добре сред толкова сродни души. И сигурно си запазил някое място за приятели. Разбираше ги тези неща, като роден философ. И ако пиеш "вино стогодишно", пегасът ти пие "вино тригодишно", а дали го подава "софишка девойкя", ти си знаеш...

YouTube - Очень хочется в Советский Союз

 

„Ностальгия” пристигна и в България

02.09.2010

image

Руснаците, смеейки се, се разделят с миналото си

Преди шест години аудиторията на един от най-популярните в Русия спътникови ТВ оператори НТВ беше шокирана от необичайно зрелище. Заслужаваше си да натиснеш само едно копче на дистанционното, за да погледнеш през прозореца на една друга реалност. Тук дикторите със сурови лица тържествено съобщаваха за първенците в производството, за надпреварата във въоръжаването и загниващия капитализъм.
Лили Иванова и Бисер Киров изпълняваха своите звездни хитове, а Ала Пугачова прохождаше из московското метро, възклицавайки „Ах, Арлекино!”.
Милиони зрители се приковаха към екраните, за да видят новинарските и развлекателните програми на телевизията на СССР в 70-те и 80-те години.
Позабравено, но вълнуващо сърцето зрелище се настани в ефира на Русия благодарение на телевизионния канал „Ностальгия”. Под тази марка се събра и най-доброто, произведено от съветските телевизии в отминалата епоха на комунизма.
Постсъветското пространство се оказа толкова завладяно от горещата вълна на носталгията, че ТВ канала отдавна премина зад границите, гледат го и в повече от десет страни. През септември тази година се присъедини и България. Под успокояващото излъчване от синия екран щастливците от платените ТВ канали могат да си спомнят хитовете, които се изпълняваха в училище с китарите, вълнуващи съученичките с розови бузки. Те показват на децата си и филмите, заради които са избягали от час в училище и героите, които са имитирали по време на игрите си като деца, баталните схватките по дворовете на щастливото детство.
На родените в епохата на посткомунизма „Ностальгия” дава шанс да сменят времето и си поблъскат главите в епохата, когато Тодор Живков радостно приветстваше ръководителите на братските страни и разказваше за достиженията на народното стопанство.
Днес българските носталгично настроени зрители закусват със хитовете от „Фестивала Сан Ремо 78”, обядват с бодрите вести на програмата „Время”, която съобщава за преизпълнение на плана от следващата петилетка, прекарват дългите съботни вечери преглеждайки сериала „Четиримата танкисти и кучето” или се впускат в пляскания под звуците на «Хит-парада 89».
От опияняващо детство на застоя ще ви покрусят музикалните ТВ спектакли на седемдесетте с техните абстрактни декорации, бароковите финтифлюшки, меланхоличните мандолини и драматични куплети. Ако следите събитията на «Международна панорама» - обикаляте света по онова време: слушате известни бизнесмени по повод на реакционните инициатива на президента Картър, например или се срещате с вдовицата на чилийския президент Салвадор Алиенде.
Старите новини са много деликатно удоволствие на ТВ канал „Ностальгия”.
Може би именно в този момент е назряла потребността информацията да се оценява и като нещо безсмислено и безопасно, нещо неспособно да влияе на нашия живот. Изведнъж – новини и в същото време – те не ни касаят…
Разбира се, човек, който разбира що са това нови събития - вижда, как се превъзнася едно или друго политическо събитие, слуша пророчествата от времето на перестройката и сравнява с това: какво имаме сега.
В логото, което стана култово за ТВ канала присъства позната символика – буквите С и Т, които образуват сърп и чук, знак от съветските времена. Но идеологически подтекстове и апели към комунизма тук няма, а само обозначение на епохата, краят на която ограничава и периода на програмите, излъчвани от „Ностальгия”.
От екрана тече лека ирония към миналите времена, когато се отразяват възгледите на дисидентите – когато се гледа на това, какви ние бяхме и какви „игри” играхме.
Програмите на ТВ канала не разрешават да се забрави какво представляваха брежневските опиати, помагат ни Queen, Pink Floyd и прочие дългокоси, които тогава нямаха място в телевизора. «Ностальгия» показва миналото и го препарира с собствени програми.
Срещаме се с известни персони, в това число и с антисъветски знаменитости като Сева Новгородцев, които разказват историите си. И се стремят да отделят истината от лъжата.
Заинтересувани навлизаме в безгрижното носталгично пространство на Владимир АНАНИЧ – известен руски продуцент. За 20 години успешна дейност, той остави дълбока следа в ТВ бизнеса - той беше първият, който започна производството на ТВ рекламни продукти, първият, който създаде акционерна ТВ компания.
Първият продукт от това направление стана «Русский мир» - канал, предназначен за американската рускоезична аудитория. След успешното начало в 2004- та пусна «Ностальгия».
- Наричат Ви главен специалист по „нишевите” телевизии, какво точно означава тази дума?
- От пазарна ниша. Така наричаме ТВ канали, ориентирани към целева аудитория и запълнен с програми със строго подбрана тематики.
- Само и единствено – кабелни?
- Не. ”Нишевите” ТВ канали се разпространяват както е удобно – по кабел, спътник – ловят се със сателитни чинии или идват по оптично влакно. Например: просто ТВ киноканал, където показват филми за различни аудитории – деца, подрастващи и възрастни, могат да се нарекат тематични, а само детските филми образуват „нишев” ТВ канал.
- Името «Ностальгия» Вие ли измислихте?
- Да. Когато го съобщих на ръководството на «НТВ+», всички в един глас ми казаха, че просто «Ностальгия» не бива, трябва задължително да се уточни - за какво; а аз отговорих, че «за какво» се променя, а „ностальгия” остава… Ами, не бива просто така да седнем и си спомним, да кажем за първата любов, не върви. Събитията се помнят, но чувствата – не. Чувствата не се връщат. А когато изведнъж видиш по телевизора някакво старо предаване, което е вървяло, когато си се разделял – чувството изниква. И се появява носталгията.
- А откъде доставяте старите предавания?
- Съществува „Гостелерадиофонд”, но някои предавания по-добре се съхраняват в частни ръце. Взимаме и от личните архиви на създателите на програми или от маняци, които прехвърляли на VHS «Утренние почты» с помощта на първите магнетофони.
- Идвало ли Ви е на ум, че би било интересно да излъчвате в ефир в цялост програмата на Централната телевизия от едно време?
- Това е технически невъзможно. Повечето предавания не са съхранени за излъчване. Не всичко издържа проверката на времето.
- Ако тази носталгия е по съветската телевизия, какво правят там The Beatles и The Rolling Stones?
- Аз, изобщо, направих ТВ канал за себе си. Цял живот съм мечтал за гледам изпълненията на The Doors, Beach Boys, Pink Floyd.
- Нима не сте се нагледали за всички тези години?
- Когато бях млад, не ни ги показваха. А после, когато започнаха, стана пошла работа.
- Как ще се развива нашата телевизия в бъдеще ?
- След 2-3 години забравяме за ефирната ТВ. Във всеки дом ще има приставка с възможност за 100 ТВ канала. Сега се решава въпроса колко ще бъдат социалните канали - 12 или 4. И за тях ще се плаща, но дотациите ще са малко. Ще се промени принципа на гледане на ТВ – вече всеки щраква непрекъснато върху ТВ каналите без да се съобразява с програмите.Гледането се превръща в лично дело. Но не вертикално, както сега – в 10 часа – новини, 20 часа – кино, в 00 часа – еротика. А хоризонтално – щракаш на новини, отделно на кино и т.н. Искаш ли да си носталгично настроен – „Ностальгия”.

„Ностальгия” пристигна и в България

НОСТАЛЬГИЯ - телеканал для тех, кому есть что вспомнить.

http://www.nostalgiatv.ru/

image

Как молоды мы были, как искренне любили…

Давайте вспомним это время … катушечные магнитофоны и первые пластинки "Beatles", хиты звезд польской эстрады в "Кабачке 13 стульев", подпольные концерты "Машины времени" и Бориса Гребенщикова. Голос Севы Новгородцева, пробивающийся сквозь глушилки из далекого Лондона, первые домашние видеопросмотры… Ностальгия…
"Ностальгия" - это новый телевизионный канал о том времени. Для наших зрителей - лучшее, что было тогда на телевидении: музыка, разрешенная и запрещенная в СССР, фильмы, тайна успеха которых не разгадана до сих пор, ток-шоу о самом интересном тех десятилетий, интерактивные воспоминания о жизни в Советском Союзе.

НОСТАЛЬГИЯ - телеканал для тех, кому есть что вспомнить.

неделя, 13 март 2011 г.

Завръщане - Павел Матев


Завръщане

Привечер, и нищо се не чува.
В здрачината селска тишина.
Добър вечер! Мама ме целува.
Дюлята излъчва светлина.

Мама ме целува, в двете длани
мъжко неизбръснато лице.
Две сълзи запазени от лани
скрити в най-дълбокото сърце.

Ябълки в шепите събрани,
прясно сирене и стар ошаф.
Думите й, малко неразбрани,
слушам аз и ням и гологлав.

Уж съм вещ по българското слово,
а не мога да усетя сам
как се ражда този странен говор
на човек от щастие люлян.

Някъде в детинството му плуват
кучета, волове и жита.
Добър вечер, мама ме целува,
мене ме целува радостта.

четвъртък, 3 март 2011 г.

Мариус Куркински - Сътресение

 

 

  • Току-що преди малко гледах mono спектакъла. Мариус е гениален творец. Аз също търся "Дамата с кученцето". Защо не направят и на този спектакъл CD версия? Той беше доста атрактивен за времето си, а вярвам и че все още е. Мариус е единствен и ненадминат. Вярвам, че ако "Дамата с кученцето" се появи на CD, няма да остане.

    Страхотен е! Гледах Сътресение три пъти на живо и ще си купя диска! Мариус е невероятен талант! Нека жъне безброй успехи!

вторник, 1 март 2011 г.

Noname

"Има хора, които настояват, че са прави дори в дреболиите. Често пъти те не си разрешават да грешат. Всичко, което те постигат по този начин, е страх от движение напред. Страхът от допускане на грешка е вратата, която ни затваря в замъка на посредствеността. Ако ние преодолеем този страх, ще направим важна стъпка в посока към нашата свобода".