събота, 3 ноември 2007 г.

петък, 24 август 2007 г.


Носталгията сред природата
Носталгията е дифузия, в нейната същност е проникването и просмукването. То е различно от агресивното заливане и потопяване, от наводняването и заличаването. Проникването е дискретно и запазва уважение към старата структура, то се движи по нейните пори и канали, ползва ги, без да ги разрушава.
Само така носталгията може да се преплете с природата, защото природата е лоно на носталгичното.


Виртуален пакет с модули от носталгия.
Носталгията също се развива динамично, посяга към онова, което довчера е било нейно отрицание, но вече е слязло от дневния ред на развитието.
Остаряващата технология, отпадащата машина, старите компютри, старите програми, програмни езици, набразденият от бръчки интерфейс.
Windows, който прихваща Паркинсон.
И все пак носталгията не е музей. В музея старото стои безчуствено и очаквателно.
Носталгията е жив спомен, жива мъка, жива и пулсираща бръчка.

неделя, 22 юли 2007 г.

Модерност=индустрия=заводи


Charles Sheeler




Зад завода наднича носталгията.








Classic Landscape (1931).jpg

Балканите

[Балканите]

А какво са Балканите? Периферия. Периферия на католицизма, периферия на мюсюлманството, периферия на славянството, периферия на Средиземно море, периферия на Турция, периферия на комунизма, периферия на Европа. Пространство, следователно (както и всяка периферия), занемарено, запуснато, неразвито, експлоатирано, изоставено, унизено; а интересно и използваемо само като бунище или потенциална строителна площ. Пространство, следователно, извън благоприличните граници според ясния ред и закон на уредените светове, които го обкръжават. Парадоксално, защото е периферия, а е в центъра между недостатъчно заинтересовани центрове. Заселниците на това пространство (балканци) непрекъснато се стараят чрез столичния си център (всеки чрез своя) да докажат способност и преданост, подчертавайки собствената си идеологическа чистота, винаги в контраст с нечистотата на другите.

Между другото, със своите центрове са интересни не като евентуални семейни копелета, изхвърлени на градското бунище, а единствено като потенциална работническа сила на строителна земя, в която би могло някога да се превърне бунището. И тъй като верността и правоверността не са достатъчни, а простата физическа сила няма стойност без съответната земя, тези нещастници се напрягат да присвоят и да впишат като свое колкото си може повече. Естествено, за сметка на абсолютно еднаквите им съседи – на които по всякакъв начин, и със сила, и с култура, се стремят да оспорят еднаквото право в общото пространство.

Ненад Величкович

Роден през 1962 в Сараево. Автор, който пише романи, разкази, есета, забавно-експериментални творби като "Сексекспресионизъм", "Сексикон", "Сараевски гастронавти".

вторник, 17 юли 2007 г.

Mal de corazon
С благодарности към всички,
които почетоха 50-те години с
думи,
сещане,
знаци,
презентации,
цветя,
sms-и
или други прекрасни неща за внимание.
Живко

събота, 14 юли 2007 г.

The merit of originality is not novelty; it is sincerity.

Thomas Carlyle quotes (Scottish Historian and Essayist, leading figure in the Victorian era. 1795-1881)


Progress is the life-style of man. The general life of the human race is called Progress, and so is its collective march. Progress advances, it makes the great human and earthly journey towards what is heavenly and divine; it has its pauses, when it

Victor Hugo quotes (French romantic Poet, Novelist and Dramatist, 1802-1885)

Варвара - двора на Гого Нейков



Село Ветрен дол е на границата с Варвара.

Георги Нейков има двор, който е тъй гостоприемен.

Някога там е имало стара мелница.

Водата тече и от двете страни на двора.











На този адрес има малък клип за неделята, прекарана там - 8 юли 2007, Ветрен дол.

Филологическа мисъл


Някои така я мислят.

Задълбочено мислещи, с натежала от мисли глава,

чак подпряна на здрави лакти.

Или това е ужасът от видяното, видимото?

Кой се страхува от филологически кошмари?

50 години


50 изречения за 50 години

За онези, които си мислят, че ме познават добре, тези 50 изречения не би следвало да са смущаващи.

В такива моменти човек е заплашен да рухне под товара на изобилното внимание.

Ако имаше начин в такива дни земята да се продъни и аз да изчезна безследно, без да попреча на околните и техните естествени, благородни и добронамерени нужди от почитане на юбилеи, щях да се възползвам на мига.

Уви, не можах да конструирам и организирам такъв начин за прекарване на собствените си рождени дни.

Не можах да стана бедел.

Бедел е човек, който отдава живота си под наем или на концесия, някой друг да му го живее и преживява.

Да си на някакви години и да занимаваш хората с това – признавам, за мене е крайно неловка ситуация.

Въпреки че мнозина ме мислят за логичен, подреден и организиран, все пак ми се струва, че повече клоня към бъркотията, импровизацията и силата на миговете.

Кръглите години винаги са ми намирисвали на кръгъл идиотизъм, но и към последното е редно да се отнасям с разбиране и смирение.

Абрахам Линкълн казва, че не е важно колко години има в твоя живот, а колко живот в твоите години. Звучи обещаващо и авторитетно.

Докато първото е в ръцете на Бога, да е милостив към всички, второто сякаш е в наши ръце.

В моя живот има много късмет – жена ми, децата ми, приятелите, колегите, работата, преживяванията – беше и е смислено, интересно и желано време.

Тайната да се живее дълго е скрита в три неща: да живееш честно, да ядеш бавно и да лъжеш безогледно на колко години си.

Страхувам се, че вторите две неща не мога да правя много добре.

Изправен съм пред много години, а възрастта не е за пренебрегване, ако се имат предвид алтернативите.

Животът започва на 30, 40, 50 – кой както му е угодно, но трябва да помним, че някои десетилетия са придружени от ревматизъм, високо кръвно, отслабващо зрение и повтаряне на едни и същи истории пред едни същи хора кажи-речи през ден.

Има фаза, когато не ни пука какво мислят за нас, в друга фаза сме загрижени какво мислят за нас, в следваща фаза се питаме дали все още някой мисли за нас, и най-сетне става ясно, че на никого не му пука за нас.

Това последното, понеже е нещо като жива смърт, не го пожелавам на никого.

50 години са добро време за благодарности: да ги съкратя до две – благодарен съм, че това сте вие, които сте с мен; и че всеки ден е истински прекрасен.

Време е да бъдем дипломатични – да помним рождените си дни, но да забравим годините.

В крайна сметка годините са числа.

Не виждам сред нас математици.

Представям си времето като Сфинкс – пред когото всички желания за обратимост остават без последствие.

Това не е страшно.

Защото имаме много подходи към необратимостта.

Единият е да се радваме и да се веселим не защото някой по някое си време е на някакви си години.

Благодаря ви.

Наздраве.

петък, 29 юни 2007 г.

София 1878 (колко сме големи)

Населението на София е цифром и словом
3306 жители.
По това време седем-осем града са по-големи и по-развити.

Например
  • Свищов.
  • Пловдив.
  • Русе.
  • Шумен.
  • Търново.
  • Сливен.

Лобното място Валовища

Валовище
Демир Хисар
Сидирокастро

едни и същи имена на лобното място
Дебелянов е погребан тук. До 1931.

Тогава е погребан отново в двора на църквата "Успение Богородично", Копривщица.

Убит е на около 20 км от градчето, на един хълм, където е била разположена неговата войскова част.

Hills of Home. [Witter Bynner]

Носталгия по дома

вариант първи
На болестта ми имена не давай
различни, без да обвиняваш.
Аз ще ти кажа - не това е,
а страдам по дома до смърт.
------------------------------------

вариант втори
Не ми преписвай болести най-разни
със дъх незначещ нищо.
Чуй, ни една от тях не става...
Носталгия до смърт това е.
-------------------------------------

вариант трети
Не именувай болестта ми
с различни думи, без да обвиняваш.
Аз ще ти кажа-не това е,
а мъка по дома - до смърт.
-------------------------------------
първата строфа преведе Фани

Оригиналът:
Name me no names for my disease,
With uninforming breath;
I tell you I am none of these,
But homesick unto death --


Homesick for hills that I had known,
For brooks that I had crossed,
Before I met this flesh and bone
And followed and was lost. . . .


And though they break my heart at last,
Yet name no name of ills.
Say only, "Here is where he passed,
Seeking again those hills."



Witter Bynner

1881 - 1968

Witter Bynner
Witter Bynner

Bynner's mother's family extended to an early president of Harvard, Charles Chauncy. When Bynner was born in Brooklyn, his father was a civil engineer; his father died in 1891. Then living in Brookline, Massachusetts, he graduated from Harvard in 1902. Called "Hal" by his friends, he was invited by editor Wallace Stevens to become a member of the Harvard Advocate. Among his teachers were Royce (philosophy), Kittredge (Shakespeare), and Baker (drama), as well as his friend and professor poet George Santayana.

Upon graduating Bynner was for four years an editor of McClure's in New York, where he paraded for women's rights on Fifth Avenue with John Dewey. His poems, An Ode to Harvard, came out in 1907, and he was invited to be a Harvard Phi Beta Kappa poet. Edna St. Vincent Millay accepted his proposal for marriage, but after they reflected, they declined. Witter's lover was a Swiss painter, Paul Theanaz.

Да те присрещне старата на прага...


Паметникът на чакащата майка.

В обкръжението липсва фигурата на сина.
Майката е създадено от силата на носталгията.

Да се завърнеш...
Това е междинно и хипотетично изказване.

Не е категорично бъдеще - "ще се завърна..."
Не е ясно минало - "завърнах се..."

Нещо въобразено, което напира да стане реално.
Но не е сигурно в реалността си.

Животът на човека сред хората – това е една вечна битка за ушите на ближния.