четвъртък, 17 февруари 2011 г.


Черна ивица, разтеглена до безвъзвратност,
Въображаем полет над брулено от вятъра поле,
Стоя сам, със замаяна глава,
Фатално притегляне, завладяващо ме бързо.
Как да избегна тази неустоима хватка.
Не мога да не погледна към кръжащите небеса,
Безмълвен и чудат, обречен да е земен,
Неприспособеният Аз.

Лед покрива крайчеца на крилете ми,
Пренебрегнах предупреждението,
Мислех, че съм помислил за всичко.
Без водач да ме насочи към дома,
Чувствам се празен, превръщам се в камък
Душата ми примира, учейки се да лети,
Обречена да е земна, но решена да опита.
Не мога да не погледна към кръжащите небеса,
Безмълвен и чудат, обречен да е земен,
Неприспособеният Аз. 

Над планетата, с крила и молитва,
Моят разкъсан ореол се изпарява в безкрая.
С крайчеца на насълзените си очи,
През облаците виждам сянката си как лети.
Мечтата ми, ще премине утринната светлина,
Понасяйки душата ми през свода на нощта.
Няма усещане такова на мир и блаженство.
Не мога да не погледна към кръжащите небеса,
Безмълвен и чудат, обречен да е земен,
Неприспособеният Аз.
Превод Юлия Калоянова (Неприспособената Аз).

Няма коментари: