събота, 3 ноември 2007 г.

петък, 24 август 2007 г.


Носталгията сред природата
Носталгията е дифузия, в нейната същност е проникването и просмукването. То е различно от агресивното заливане и потопяване, от наводняването и заличаването. Проникването е дискретно и запазва уважение към старата структура, то се движи по нейните пори и канали, ползва ги, без да ги разрушава.
Само така носталгията може да се преплете с природата, защото природата е лоно на носталгичното.


Виртуален пакет с модули от носталгия.
Носталгията също се развива динамично, посяга към онова, което довчера е било нейно отрицание, но вече е слязло от дневния ред на развитието.
Остаряващата технология, отпадащата машина, старите компютри, старите програми, програмни езици, набразденият от бръчки интерфейс.
Windows, който прихваща Паркинсон.
И все пак носталгията не е музей. В музея старото стои безчуствено и очаквателно.
Носталгията е жив спомен, жива мъка, жива и пулсираща бръчка.

неделя, 22 юли 2007 г.

Модерност=индустрия=заводи


Charles Sheeler




Зад завода наднича носталгията.








Classic Landscape (1931).jpg

Балканите

[Балканите]

А какво са Балканите? Периферия. Периферия на католицизма, периферия на мюсюлманството, периферия на славянството, периферия на Средиземно море, периферия на Турция, периферия на комунизма, периферия на Европа. Пространство, следователно (както и всяка периферия), занемарено, запуснато, неразвито, експлоатирано, изоставено, унизено; а интересно и използваемо само като бунище или потенциална строителна площ. Пространство, следователно, извън благоприличните граници според ясния ред и закон на уредените светове, които го обкръжават. Парадоксално, защото е периферия, а е в центъра между недостатъчно заинтересовани центрове. Заселниците на това пространство (балканци) непрекъснато се стараят чрез столичния си център (всеки чрез своя) да докажат способност и преданост, подчертавайки собствената си идеологическа чистота, винаги в контраст с нечистотата на другите.

Между другото, със своите центрове са интересни не като евентуални семейни копелета, изхвърлени на градското бунище, а единствено като потенциална работническа сила на строителна земя, в която би могло някога да се превърне бунището. И тъй като верността и правоверността не са достатъчни, а простата физическа сила няма стойност без съответната земя, тези нещастници се напрягат да присвоят и да впишат като свое колкото си може повече. Естествено, за сметка на абсолютно еднаквите им съседи – на които по всякакъв начин, и със сила, и с култура, се стремят да оспорят еднаквото право в общото пространство.

Ненад Величкович

Роден през 1962 в Сараево. Автор, който пише романи, разкази, есета, забавно-експериментални творби като "Сексекспресионизъм", "Сексикон", "Сараевски гастронавти".