Коледа

Национален поетичен конкурс “Добромир Тонев”

Стефан Бонев, 08 Февруари 2012; 16:38 Видяна 610 пъти, 0 коментара

Добре дошли отново в “Общински справочник” – мястото за прагматично ориентирана и потребителски поднесена информация. Рубриката винаги е получавала данните, които след това ви поднася, директно от техните източници. А това преди всичко са община Пловдив, с нейните структури и звена, както и останалите институции и организации, развиващи своята дейност на територията на Пловдив, или пък имащи отношение към живота и развитието на града.
    Днес ще ви запознаем със стартиращия втори пореден Национален поетичен конкурс, който е в памет на  големия български поет Добромир Тонев.    
За конкурса и за организаторите
Община Пловдив, Дружество на писателите – Пловдив, Поетична академия „Добромир Тонев“, със съдействието на мол „Галерия Пловдив“, „Сиенит холдинг“, г-жа Тони Симидчиева и Туристическа агенция „Ана Травел”, както и с медийното партньорство на Радио Пловдив, обявяват втория Национален конкурс за поезия в памет на големия български поет Добромир Тонев (1955 – 2001).
Условия за участие
    Конкурсът е анонимен, темата е свободна, без възрастови ограничения. Всеки, който възнамерява да участва, има право да представи от едно до три стихотворения.
Желаещите да се включат в конкурса трябва да изпратят творбите си най-късно до 1 март 2012 година (четвъртък) на следния адрес: Пловдив 4000, ул. „Цанко Лавренов“ № 10. Валидна е датата на пощенското клеймо върху плика.
Творбите трябва да бъдат поставени в голям пощенски плик, който да съдържа съответно:
- стихотворенията, отпечатани в три еднообразни екземпляра, без името на автора;
- по-малък запечатан и ненадписан плик, съдържащ личните данни на съответния участник: трите имена, дата на раждане, имейл и/или телефон за връзка, кратка биография, както и заглавията на стихотворенията, с които се кандидатства. Ако някои от творбите са неозаглавени, вместо заглавието се вписва първият ред на произведението.
Допускат се само непубликувани
стихотворения
    Кандидатства се само със стихотворения, които не са публикувани към момента на обявяването на конкурса и с които кандидатът не е участвал в никакви други подобни конкурси. Представените творби, както и данните от малкото пликче, задължително да бъдат написани на компютър или в краен случай на пишеща машина.
Кандидатите, които не са спазили горните условия, няма да бъдат допуснати до участие.
Наградите
    Ще бъдат раздадени следните парични награди:
- Първа награда – 350 лева;
    - Втора награда – 250 лева;
    - Трета награда – 150 лева.
    Предвидени са и три специални награди за творба, посветена на Добромир Тонев:
- Уикенд за двама в хотел в Банско, осигурен от „Сиенит холдинг“;
- Екскурзия до Гърция от Туристическа агенция „Ана Травел”;
- Вечеря за двама в ресторанта на хотел „Одеон” – Пловдив.
Церемонията по връчването
Връчването на наградите ще се състои на 24 март, от 18:30 часа, на официална церемония в книжарница „Форум“ на мол „Галерия Пловдив“, когато се навършват 11 години от смъртта на Добромир Тонев.
    Организаторите нямат ангажимент към разноските, свързани с пътуването, престоя и нощуването на участниците, поканени за получаване на наградите, ако те не са от Пловдив.
За допълнителна информация и справки можете да звъните на стационарен телефон 032/ 627 175, или да пишете на e-mail: nts2@abv.bg.
Победителите  от миналогодишното издание
    В първото издание на поетическата надпревара, което се състоя през миналата година, победител беше Оля Стоянова от София, второ място зае Ружа Матеева, също от столицата, а трети се класира Асан Хаджипехливанов от Плевен. Специалната награда на Радио Пловдив пък взе Веселина Балтова от Пловдив. Другата специална награда, предоставена от “Сиенит холдинг”, взе Емилия Найденова от София.

Национален поетичен конкурс “Добромир Тонев” - Вестник "Марица"

Носталгия по времето на бурен оптимизъм

За борови трупи

Превозваме богатия товар
задружно – по бригади и на групи:
минавам тук за първия дървар,
докарвам дневно десет тона трупи.
Иван Бурин (1912–1991)

Лети във утрото сокол,
във синя вис се вие,
по-хубаво от Бобов дол
не може да открие.

Балада за пацифизма

В ресторанта, в който бил арестуван, той изобщо не продумал нито думица, даже и във вестника не бил чел за убийството на Фердинанд, и си седял на масата съвършено уединен. Изведнъж дошъл някакъв господин, седнал срещу него и неочаквано му казал:
– Четохте ли?
– Не съм.
– Чухте ли?
– Не съм.
– А знаете ли за какво става дума?
– Не знам, не ме интересува.
– А все пак би трябвало да ви интересува.
– Не виждам какво би трябвало да ме интересува! Пуша си пурата, пия си бирата, ям си вечерята, а вестници не чета. Вестниците лъжат. Защо да се ядосвам напразно.
– Вас, значи, не ви интересува и убийството в Сараево?
– Мен изобщо никакви убийства не ме интересуват, били те в Прага, във Виена, в Сараево или Лондон. За тия неща има специални учредения, съдилища и полиция. Ако някъде убият някого, пада му се, защо е бил толкова непредпазлив, будалата, та е допуснал да го убият?
Това били последните му думи в тоя разговор. От тоя миг през всеки пет минути той повтарял с висок глас само:
– Аз съм невинен, аз съм невинен.
С тия думи го докарали в Дирекция на полицията, тия думи ще повтаря и когато го закарат в углавния съд в Прага, с тия думи ще влезе и в своята затворническа килия.

Ужасяващата действителност на нещата

Ужасяващата действителност на нещата
Е всекидневното мое откритие.
Всяко нещо е каквото е
И трудно е някому да обясня колко много радва ме това
И колко то ми стига.

Достатъчно е да съществуваш, за да си всецялостен.

Написал съм доста стихотворения.
Ще напиша още повече, естествено.
Всяко мое стихотворение го казва,
пък всички мои стихотворения различни са,
Защото всяко нещо, има ли го, е начин да се каже това.
Понякога стоя и гледам някой камък.
Не мисля дали той чувства.
Не се губя да го наричам братко.
Но го харесвам защото си е камък,
Харесвам го, защото не чувства нищо,
Харесвам го, защото няма родство с мен.

Друг път слушам да минава вятърът
И смятам, че само за да чувам как минава вятърът струва си, че съм роден.

Не знам какво ще си помислят други четейки настоящето;
Но смятам, че то ще да е добро, щом го мисля без усилие,
Ни мисъл за други хора, чуващи ме как аз мисля;
Защото мисля го без мисли,
Защото казвам го както ми го казват моите думи.

Веднъж нарекоха ме поет материалист
И се учудих, защото не смятах,
Че може да ме нарекат каквото и да било.
Аз дори не съм поет: виждам.
Ако писаното от мен има стойност, аз я нямам:
Стойността е там, в стиховете ми.
Всичко то никак не зависи от волята ми.

Фернандо Песоа (превод – Румен Стоянов)

Значението на думата “също”

– Швейк – каза той тържествено, – най-сетне настъпи мигът, в кой-
то ще ви ударя няколко такива плесници, каквито светът още не е виж-
дал. Защо нападнахте плешивия господин? Знаете ли, че той е генерал-
майор фон Шварцбург?
– Съвсем не, господин поручик – обади се Швейк с мъченически
вид, – изобщо никога през живота си аз не съм имал и най-малкото на-
мерение да обиждам някого. Изобщо нямам хабер от понятие, че той
бил някой си генерал-майор. Той наистина прилича на господин Пурк-
рабек, представителя на банка „Славия“. Нали посещаваше кръчмата,
където ходех и аз? Един път, както беше заспал на масата, някакъв бла-
годетел написа с химически молив по голото му теме: „С настоящето
най-учтиво се осмеляваме да предложим зестра и обзавеждане на ваши-
те деца чрез осигуровката ни «Живот» но приложената тарифа III.“ То
се знае, всички си отидоха, и аз, нали съм си Марко Тотев, останах сам с
него. Когато се събуди, той погледна в огледалото, ядоса се и като по-
мисли, че аз съм свършил тая работа, също поиска да ми удари няколко
плесници.
Думичката „също“ така трогателно нежно и укорително се отрони
от устата на Швейк, че ръката на поручика се отпусна.