Носталгията сред природата
Носталгията е дифузия, в нейната същност е проникването и просмукването. То е различно от агресивното заливане и потопяване, от наводняването и заличаването. Проникването е дискретно и запазва уважение към старата структура, то се движи по нейните пори и канали, ползва ги, без да ги разрушава.
Само така носталгията може да се преплете с природата, защото природата е лоно на носталгичното.

Виртуален пакет с модули от носталгия.
Носталгията също се развива динамично, посяга към онова, което довчера е било нейно отрицание, но вече е слязло от дневния ред на развитието.
Остаряващата технология, отпадащата машина, старите компютри, старите програми, програмни езици, набразденият от бръчки интерфейс.
Windows, който прихваща Паркинсон.
И все пак носталгията не е музей. В музея старото стои безчуствено и очаквателно.
Носталгията е жив спомен, жива мъка, жива и пулсираща бръчка.