Значението на думата “също”

– Швейк – каза той тържествено, – най-сетне настъпи мигът, в кой-
то ще ви ударя няколко такива плесници, каквито светът още не е виж-
дал. Защо нападнахте плешивия господин? Знаете ли, че той е генерал-
майор фон Шварцбург?
– Съвсем не, господин поручик – обади се Швейк с мъченически
вид, – изобщо никога през живота си аз не съм имал и най-малкото на-
мерение да обиждам някого. Изобщо нямам хабер от понятие, че той
бил някой си генерал-майор. Той наистина прилича на господин Пурк-
рабек, представителя на банка „Славия“. Нали посещаваше кръчмата,
където ходех и аз? Един път, както беше заспал на масата, някакъв бла-
годетел написа с химически молив по голото му теме: „С настоящето
най-учтиво се осмеляваме да предложим зестра и обзавеждане на ваши-
те деца чрез осигуровката ни «Живот» но приложената тарифа III.“ То
се знае, всички си отидоха, и аз, нали съм си Марко Тотев, останах сам с
него. Когато се събуди, той погледна в огледалото, ядоса се и като по-
мисли, че аз съм свършил тая работа, също поиска да ми удари няколко
плесници.
Думичката „също“ така трогателно нежно и укорително се отрони
от устата на Швейк, че ръката на поручика се отпусна.