четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Добромир Тонев (с почит)

На 24 март 2001 си отиде големият български и пловдивски поет Добромир Тонев...



Един филм на БНТ Пловдив.

Когато се завърнем пак в пръстта,
когато ще сме някак си умрели
и с театрални думи на уста
ни заизпращат смешни Пулчинели -
ще падне смях, ще се повдигне в миг
завесата и твоето човече
ще извести със тембър на трагик,
че ти си тук, макар да си далече.

Носталгия от ефира на Егея - Royal Albert Hall, London

Yanni - Носталгия
Yanni (Яни) е американски композитор и музикант, с гръцки произход. Роден е в Каламата, Гърция, под името Yanni Chrysomallis.
Още като студент в университета на Минесота, Yanni се насочва към кариера в рок-енд-рола и свири на турнетата на малки американски групи от Средния Запад. Най-известната от тези групи е Chameleon.
С времето Yanni се концентрира основно върху соловите си инструментални изпълнения. Повечето от ранната му музика е изпълнена на синтезатор и слабо присъства в музикалните ефири, с изключение на ню-ейдж радиостанциите.
Въпреки че не е учил класически нотопис, Yanni е перфектен в настройката и композира творбите си със свой специфичен почерк.
Пробивът на Yanni в музикалния бизнес идва с излизането на албума му и на клипа на Live at the Acropolis (1993), заснет на амфитеатъра в Атина. Това е първият албум на Yanni с изпълнения наживо, както и първият, в който свири цял оркестър. Концертът е излъчен по американския канал PBS, като става едно от неговите най-популярни предавания. Последвалите продажби на албума носят на Yanni най-големия му търговски успех дотогава.

четвъртък, 17 февруари 2011 г.


Черна ивица, разтеглена до безвъзвратност,
Въображаем полет над брулено от вятъра поле,
Стоя сам, със замаяна глава,
Фатално притегляне, завладяващо ме бързо.
Как да избегна тази неустоима хватка.
Не мога да не погледна към кръжащите небеса,
Безмълвен и чудат, обречен да е земен,
Неприспособеният Аз.

Лед покрива крайчеца на крилете ми,
Пренебрегнах предупреждението,
Мислех, че съм помислил за всичко.
Без водач да ме насочи към дома,
Чувствам се празен, превръщам се в камък
Душата ми примира, учейки се да лети,
Обречена да е земна, но решена да опита.
Не мога да не погледна към кръжащите небеса,
Безмълвен и чудат, обречен да е земен,
Неприспособеният Аз. 

Над планетата, с крила и молитва,
Моят разкъсан ореол се изпарява в безкрая.
С крайчеца на насълзените си очи,
През облаците виждам сянката си как лети.
Мечтата ми, ще премине утринната светлина,
Понасяйки душата ми през свода на нощта.
Няма усещане такова на мир и блаженство.
Не мога да не погледна към кръжащите небеса,
Безмълвен и чудат, обречен да е земен,
Неприспособеният Аз.
Превод Юлия Калоянова (Неприспособената Аз).

Носталгия (акордеон - Н.Нешев)