Балада за пацифизма

В ресторанта, в който бил арестуван, той изобщо не продумал нито думица, даже и във вестника не бил чел за убийството на Фердинанд, и си седял на масата съвършено уединен. Изведнъж дошъл някакъв господин, седнал срещу него и неочаквано му казал:
– Четохте ли?
– Не съм.
– Чухте ли?
– Не съм.
– А знаете ли за какво става дума?
– Не знам, не ме интересува.
– А все пак би трябвало да ви интересува.
– Не виждам какво би трябвало да ме интересува! Пуша си пурата, пия си бирата, ям си вечерята, а вестници не чета. Вестниците лъжат. Защо да се ядосвам напразно.
– Вас, значи, не ви интересува и убийството в Сараево?
– Мен изобщо никакви убийства не ме интересуват, били те в Прага, във Виена, в Сараево или Лондон. За тия неща има специални учредения, съдилища и полиция. Ако някъде убият някого, пада му се, защо е бил толкова непредпазлив, будалата, та е допуснал да го убият?
Това били последните му думи в тоя разговор. От тоя миг през всеки пет минути той повтарял с висок глас само:
– Аз съм невинен, аз съм невинен.
С тия думи го докарали в Дирекция на полицията, тия думи ще повтаря и когато го закарат в углавния съд в Прага, с тия думи ще влезе и в своята затворническа килия.