Забравяте, забравяте!
До вчера бях и хляб и сол.
С мен дишахте. С мен вярвахте.
За вас аз бях до вчера вечност.
Път без край и песен бях.
Безплътен миг в света претъпкан с хора.
Искахте да бъда ням за болката!
Забравяте, забравяте!
До вчера бях дете и шут.
С мен тичахте. С мен плачехте.
За вас аз бях до вчера нежност.
Сън без край. Измислица.
Бездушен стих в света претъпкан с хора.
Искахте да бъда ням за болката!
Забравяте, забравяте!
Забравяте, забравяте!
Щом днес запях за себе си, за истини,
за моята едничка радост –
с вас да съм на дълъг път.
Добър и лош, но като всички хора,
искам аз поне веднъж да изкрещя:
Забравяте!
Забравяте!
Забравяте!
Няма коментари:
Публикуване на коментар