Виртуален пакет с модули от носталгия.
Носталгията също се развива динамично, посяга към онова, което довчера е било нейно отрицание, но вече е слязло от дневния ред на развитието.
Остаряващата технология, отпадащата машина, старите компютри, старите програми, програмни езици, набразденият от бръчки интерфейс.
Windows, който прихваща Паркинсон.
И все пак носталгията не е музей. В музея старото стои безчуствено и очаквателно.
Носталгията е жив спомен, жива мъка, жива и пулсираща бръчка.