50 години

50 изречения за 50 години

За онези, които си мислят, че ме познават добре, тези 50 изречения не би следвало да са смущаващи.

В такива моменти човек е заплашен да рухне под товара на изобилното внимание.

Ако имаше начин в такива дни земята да се продъни и аз да изчезна безследно, без да попреча на околните и техните естествени, благородни и добронамерени нужди от почитане на юбилеи, щях да се възползвам на мига.

Уви, не можах да конструирам и организирам такъв начин за прекарване на собствените си рождени дни.

Не можах да стана бедел.

Бедел е човек, който отдава живота си под наем или на концесия, някой друг да му го живее и преживява.

Да си на някакви години и да занимаваш хората с това – признавам, за мене е крайно неловка ситуация.

Въпреки че мнозина ме мислят за логичен, подреден и организиран, все пак ми се струва, че повече клоня към бъркотията, импровизацията и силата на миговете.

Кръглите години винаги са ми намирисвали на кръгъл идиотизъм, но и към последното е редно да се отнасям с разбиране и смирение.

Абрахам Линкълн казва, че не е важно колко години има в твоя живот, а колко живот в твоите години. Звучи обещаващо и авторитетно.

Докато първото е в ръцете на Бога, да е милостив към всички, второто сякаш е в наши ръце.

В моя живот има много късмет – жена ми, децата ми, приятелите, колегите, работата, преживяванията – беше и е смислено, интересно и желано време.

Тайната да се живее дълго е скрита в три неща: да живееш честно, да ядеш бавно и да лъжеш безогледно на колко години си.

Страхувам се, че вторите две неща не мога да правя много добре.

Изправен съм пред много години, а възрастта не е за пренебрегване, ако се имат предвид алтернативите.

Животът започва на 30, 40, 50 – кой както му е угодно, но трябва да помним, че някои десетилетия са придружени от ревматизъм, високо кръвно, отслабващо зрение и повтаряне на едни и същи истории пред едни същи хора кажи-речи през ден.

Има фаза, когато не ни пука какво мислят за нас, в друга фаза сме загрижени какво мислят за нас, в следваща фаза се питаме дали все още някой мисли за нас, и най-сетне става ясно, че на никого не му пука за нас.

Това последното, понеже е нещо като жива смърт, не го пожелавам на никого.

50 години са добро време за благодарности: да ги съкратя до две – благодарен съм, че това сте вие, които сте с мен; и че всеки ден е истински прекрасен.

Време е да бъдем дипломатични – да помним рождените си дни, но да забравим годините.

В крайна сметка годините са числа.

Не виждам сред нас математици.

Представям си времето като Сфинкс – пред когото всички желания за обратимост остават без последствие.

Това не е страшно.

Защото имаме много подходи към необратимостта.

Единият е да се радваме и да се веселим не защото някой по някое си време е на някакви си години.

Благодаря ви.

Наздраве.